Старото име на село Добрина в превод от турски означава „крепостен пазач“, а населеното място се намира в североизточна България. То е на територията на варненска област в пределите на община Провадия, като в посока изток от Провадия дистанцията е само четири км. Източното подножие на провадийското плато е мястото, в което селото е разположено. Това означава още Дунавската хълмиста равнина, а е измерена и точната стойност на надморската височина. Тя възлиза на 126 м. През вековете историята на селото е богата и разнообразна и обхваща още епохата на древността и Средните векове. Тракийски могилен некропол е разкопан в близост до селото през 1961-62-ра година, а южно от него пък личат следи от светилище на тракийския конник. Вероятно в годините на петнадесетото столетие по тези места идват да живеят българи от Епир, който днес е в Гърция. По това време медникарството е водещ занаят и благодарение на него и други такива населеното място расте икономически.
Турски документ за данъците споменава селото през 1573-а година с името „пазач на крепост“, като тук се наблюдава голямо съсредоточаване на джелепкешани. Има дори сведения, че по това време днешното село Добрина е масово населено с хора от албански произход. На година средната бройка на доставяните на империята овце само от това село е 1 255. Някъде толкова се доставят и от големия град Провадия, а голямото количество се обяснява със заселването по тези места на много търговци и занаятчии. Хитрите мъже успяват да се регистрират в съответната категория и това им позволява да купуват овце и от други места. Прости сметки показват, че в селото е имало 12 000 овчи глави, което по тогавашните стандарти изглежда немислимо. Високите цифри се обясняват именно с проявената от търговците ловкост. Добре организираната търговска колония на пазара в Провадия е малка, но въпреки това много популярна. На нея се организира и обменът на стоки. През годините някои от обичаите и традициите са се запазили и до днес, като най-познат е обичаят Камилари. Той възпроизвежда заселването на хора, които преди това живеят в Мала Азия и това е част от местното нематериално културно наследство.
Разградско – провадийското въстание избухва през 1689-та година и жителите на Добрина се включват в него, макар този акт на съпротива срещу османците да не е много известен в родната история. В края на осемнадесети и началото на деветнадесети век страната масово пострадва от набезите на кърджалийските отряди и жителите на варненското село не са изключение. Св. Теодор е старата православна църква, в която са открити много на брой кости. Те са категорично доказателство за жестоките кланета на българи именно от страна на кърджалийските разбойници. Търговци от Дубровник с именно дубровнишки стил стоят в основата на изграждането на храма през 17-ти век. Днес обаче този храм не действа за разлика от наподобяващия го Свето Рождество Богородично. Друга важна сграда е местното читалище, което предлага на посетителите изложба от етнографско естество. Има един сравнително известен човек, роден тук. Той се казва Григор Стамбов и е ръководител на сепаратистко движение с името на селото.
